Александър Мирчев най-накрая свърши работа и пое забързано към къщи, предвиждайки предстоящото приключение, което го очакваше. Най-после беше станало време за чаканото дълго пътуване из Румъния – негова стара мечта. Мирчев и приятели се подготвяха за това пътешествие по мъжки от доста време и най накрая щяха да го осъществят. Бяха решили да обиколят Румъния и да проучат нови месности, забележителности и да се запознаят румънската култура.
Александър Мирчев нямаше идея защо се спряха на Румъния, но всички заедно взеха това решение без препирни. В един слънчев съботен ден Митко, Мирослав, Веселин и той се натовариха в автомобила и тръгнаха към Русе, който е най-близката точка, за да влязат в Румъния. Пътуването до границата мина неусетно, но след като стигнаха се оказа, че няма откъде да се снабдят с румънски винетки, което им създаде доста неприятности. Александър Мирчев остави другарите си да чакат и се впусна в отчаяни опити да намери винетка. След 30 минутна обиколка из бензиностанциите, на четвъртата поред, най-сетне късмета му се усмихна и малко притеснената вече група продължи към Румъния.
Минаха границата без много туткане, но тъкмо пристигнали в Букурещ попаднаха в голямо задръстване, което стопи и малкото им останало добро настроение. Първоначалният им план беше да продължат направо и да не се отбиват в града, но както се казва „човек предполага, но Господ разполага“. След цялата дъндания по намиране на винетки, задръствания и куп други фактори Александър Мирчев и неговите приятели решиха да пренощуват в града и на следващия ден с бодри сили да продължат. Това добре, но да намерят евтин и сносен хотел се оказа трудна задача. Имаха късмет, че Веселин поназнайваше малко румънски, затова той беше човека, на който всички разичтаха, за да си намерят подслон за през нощта. След дълго лутане най-после приятелите се настаниха в един от онези малки евтини мотелчета, но тях не ги интересуваше къде ще нощуват – настроението им се беше възвърнало. Седнаха да пият по чаша бира в близкото бистро доволни, че мечтата им беше започнала да се осъществява. На следващата утрин Александър Мирчев събуди другарите си още с изгрева на слънцето и всички тръгнаха на път.
Тяхна следваща спирка беше градчето Виктория, от където можеха да се полюбуват на най-високия планински връх в Румъния, връх Молдовяну (2544 м.н.в). Пътят до там се оказа не много приятен и се наложи на няколко пъти приятелите да спират да си почиват, но с всеки изминат километър сърцата им тупкаха по-бързо. Следобеда най-сетне стигнаха във Виктория, но погледите им бяха отправени към близкия връх. Александър Мирчев затаи дъх при невероятната гледка, която се откри пред очите му. За нещастие денят вече преваляше и трябваше отново да търсят място, където да преспят. Този път се справиха лесно, защото всички дружно взеха решение да спят под звездите в спалните чували които носеха със себе си, а на сутринта с бодри сили да опитат да изкачът върха, който се извисяваше над тях. Едва показалото се слънце завари Мирчев и компания с раници на гръб, ведро крачейки към връх Молдовяну, а местностите покрай които преминаваха ги омайваха на всяка крачка. Групата минаваше през невероятно красиви, гъсти гори, пресичаше през обширни зелени поляни, изпълнени с ярко жълти минзухари и ухайни малки теменужки, а край тях прибягваха сърни и зайчета, които сякаш знаеха, че не трябва да се страхуват от тях. Горе на върха Мирчев се почувства като господар на света. На където и да погледнеше красотата на природата го обгръщаше, а Карпатите можеха да се видят като на длан. Приятелите извадиха фотоапаратите, за да запечатат красивите гледки, починаха си малко и с голямо съжаление поеха пътя надолу – имаха още месности, които трябваше да видят от Румъния.
Следващата им цел беше Брашов, а оттам до Бран, където желаеха да разгледат прочутия дворец на Дракула. Всъщност двореца на граф Дракула не ги впечатли толкова, колкото очакваха. Самият дворец беше доста странен в архитектурно отношение, атмосферата на моменти беше страшничка, но Мирчев и приятелите му не откриха това, което търсеха. В двореца нямаше екскурзовод и трябваше сами да се ориентират какво да гледат по табелите. В Бран останаха само за да хапнат набързо и потеглиха към последната спирка в своето пътуване, град Синая и по-точно двореца Пелеш. Александър Мирчев от много време желаеше да види този известен със своята красота дворец. Според множеството Пелеш е един от най-красивите дворци не само в Румъния, но и в Европа. Още от момента, в който стъпиха на стръмната пътека към двореца, групата се почуства като в приказка. Гледката, която се разкриваше пред тях беше прекрасна. Пелеш не може да остави равнодушен никой, който го посети. Проектиран от немски и австрийски архитекти в годините от 1873 до 1883 като лятна резиденция на румънския крал Карол Първи и неговата съпруга кралица Елисабета, Пелеш е сред седемте чудеса на Румъния и е втория по посещаемост Дворец в Румъния след този на граф Дракула (който както вече споменахме, не се хареса на компанията). Обиколката на Пелеш беше изключително любопитна за Александър Мирчев и неговите приятели, но за тяхно нещастие беше дошло време да се прибират в България. Времето на тяхното мъжко приключение беше към своя край, но пътувайки към България те си дадпха обещание да се върнат отново.